Меричка (Мери Попинз) Меричка (Мери Попинз)
1 720
Apr 11, 2008, 11:27 AM

Ортодоксално

  Poetry » Other
1.1K 0 1

По Френки Милър

На ревността по студените релси
(това "чудовище зеленооко",
по думите на Шекспир)
промъква се чувство сиротно.
С бодлива тел заграден си,
като че ли сме на полосата.
Все още с нежност отдаден си
и други вече са времената.
Ревност... какво да добавя...
Но за тебе не бих се сбила,
а стихото си така ще направя.
И... скалпа не бих й свалила...

Скъпа...
...............................
дай ми малко хартия,
моливът е в ръката ми...
Чувствата си в думи ще обвия
да тържествуват сетивата ми...
о, моя скъпа...
скъпа...
но аз не искам да умра...

Darling...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0