23.11.2016 г., 18:16

Осезаем

718 0 2

Пълнолуние и чаша кафе
са виновни, че слушам нощта.
Лениво стеле се кадифено небе
под перфектния звук – тишина.
Полюлява се страстно в съблазън
мисълта ми в синхрон с песента
на мълчаливите струни – отрязани
гласове на копнеж в немота.
И превързва очите ми с дим,
изтеглен от горящата рòба.
Свлича се бавно по тяло без грим,
оковава китките и оставя ме гола.
Погалва бавно страните ми хладни,
настръхва кожата под ваещи пръсти,
в разгулно пиянство са сетивата ми жадни...
Мисълта ефимерна е...
осезаем парфюмът ти мъжки.

 

 

20.11.2013

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тишината е свидетел на най-силният вик на копнежа...
  • "Лениво стеле се кадифено небе
    под перфектния звук – тишина."
    Харесах!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...