Осезаем
Пълнолуние и чаша кафе
са виновни, че слушам нощта.
Лениво стеле се кадифено небе
под перфектния звук – тишина.
Полюлява се страстно в съблазън
мисълта ми в синхрон с песента
на мълчаливите струни – отрязани
гласове на копнеж в немота.
И превързва очите ми с дим,
изтеглен от горящата рòба.
Свлича се бавно по тяло без грим,
оковава китките и оставя ме гола.
Погалва бавно страните ми хладни,
настръхва кожата под ваещи пръсти,
в разгулно пиянство са сетивата ми жадни...
Мисълта ефимерна е...
осезаем парфюмът ти мъжки.
20.11.2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
