Още тичам нагоре по стълбите,
и със радост живея във времето,
настървено си вдишвам минутите,
без да охкам, опънала стремето.
Още вярвам във вятърни мелници,
и подскачам да стигна дъгата.
Подредила мечтаните делници,
се усмихвам на всяка наслада.
Не робувам на страсти отколешни,
а събирам си мигове щастие,
като бисери, те, нешлифовани,
амулети са... с бяло причастие.
Търся в римите скрити послания,
багри цветни вая по камъни,
а чрез ритъма... неравноделния,
магийно се вграждам във танците.
Още птичите песни дочувам,
и прекрасния ромон дъждовен,
и смехът, що по детски вълнува,
и обичам докрай, безусловно.
Още...
© Таня Мезева Всички права запазени