Още един път за залеза
579
0
0
С очи към розовия
топъл залез,
изпращам аз
умиращия ден.
Изпращам го
в рубинените зали
и гледам красотата
възхитен!
И тези мигове
едни и същи
за мен са вечно
нови светове,
когато аз
сърцето си разгръщам
и в мен Човека
от Човека се зове!
Аз виждам, че край мене
още има
неземна красота
и в този век,
когато
електрониката взима
романтика
за днешния Човек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
