В средата на юли отново съм в парка,
от утринната красота запленен.
Приветствам безмълвно и слънцето жарко,
и птиците пъстри, разкоша зелен.
Амбиции, планове, мисли суетни
са тъй неуместни в тоз мъничък рай.
И само поклон пред вълшебствата летни
на утрото бил би достойният край.
© Атанас Димитров Всички права запазени