Връхлиташ с тихия стон
на настроено нежно пиано,
обгръщаш и цял кръгозор,
затихва и силният пламък...
И тихо нашепваш за страст,
тъй както бурята сее разруха...
Завличаш ме в бавния танц
и чувам познатия тътен.
Не мисля, не дишам, не спя,
а ти ме застигаш все нощем...
Не чувам, не виждам, крещя,
че искам още и още, и още...
© Десислава Танева Всички права запазени