Още и още, и още...

Poetry

1.8K 2 2

Връхлиташ с тихия стон

на настроено нежно пиано,

обгръщаш и цял кръгозор,

затихва и силният пламък...

И тихо нашепваш за страст,

тъй както бурята сее разруха...

Завличаш ме в бавния танц

и чувам познатия тътен.

Не мисля, не дишам, не спя,

а ти ме застигаш все нощем...

Не чувам, не виждам, крещя,

че искам още и още, и още...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0