ГУБИШ СЕ БАВНО В СИВИЯ ДЕЛНИК,
ГЛЕДАШ НАГОРЕ, А СТЪПВАШ ВСТРАНИ
И ТЕ ВРЪХЛИТАТ ДУМИ НАПЕВНИ,
НОВИ ЛЮБОВИ И СТАРИ ВИНИ.
ОЩЕ ЛИ ТЪРСИШ ТОПЛИ ОГНЬОВЕ
И СЕ СТРАХУВАШ ОТ ПРАЗНИ ОЧИ?
ИМА ЛИ КОЙ ДА ТЕ МИЛВА ВЪВ ТЪМНОТО
И ДА ПОВЯРВА НА СМЕЛИ МЕЧТИ?!?
ОЩЕ ЛИ В СТАЯТА С ДЕВЕТТЕ КЛЮЧА
КРИЕШ ОТ СЕБЕ СИ ЛУМНАЛ ПОЖАР,
ПАК ЛИ СЪРЦЕТО НА РАЗУМ ГО УЧИШ
И ГО ПОЛАГАШ НА ЖЕРТВЕН ОЛТАР?
ВСЯКА ЛИ ВЕЧЕР С ПАРЕЩИ ДЛАНИ
ТЪРСИШ В МРАКА ДРУГА РЪКА?
НЕ Е ЛИ ТРУДНО С РОЛИ ИГРАНИ
ДА РЕЖИСИРАШ СВОЙТА СЪДБА?!?
НЕЩО ПРОПУСКАШ, СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ,
СЯКАШ ЗАБРАВЯШ, ЧЕ ТЯ Е ЖЕНА...
КОЙ Е УСЕТИЛ НЕЙНАТА СЛАБОСТ
И Е ЗАКЛЮЧИЛ СВОЙТА ВРАТА?...
© Златка Вълкова Всички права запазени