Още малко разсъждения

Какво безсмислие ни е живота.
Ний теглим този свят в ярем!
Стоим във скотобойната, до скота,
докато някой ден  умрем...

Като удавниците търсим сламка,
та над водата да се спрем...
Попържаме живот и мамка,
и все от вътре се ядем!

Дори най-смелите мъжкари,
треперят в животински страх,
когато сетния им час удари...
Човекът пред смъртта е плах.

Живота често е лъжовен,
и с много мъка се кове.
От нас  самите е отровен
и все на битки ни зове.

Нещата  все се преоткриват.
И всичко ни е на кантар.
Безверието ни убива...
И времето за нас е звяр...

Не искам да съм интересен,
не искам с туй да съм щастлив!
Живота никак не е лесен,
по-скоро той за мен  е сив!

Дори да си богат, пари да имаш...
Купува ли се съвестта?!
Любов с насилие, ти как ще вземаш?
О, лъска ли се с кал, света?!

Дори в живота да си Някой,
пред Бога, пак си редови.
О, "горе", милост не очаквай,
амнистия не те лови!

Дори и на върха, ти пак си жалък...
Нищожество със Главобол,
един нещастен, несмилаем залък.
Пред Господа заставаш гол!

И най-накрая, казвам нещо страшно,
щом дойде твоя земен край,
оставаш ти неписано домашно,
храна на червеите, то се знай!