Още миг
Влакът тръгва, а сърцето крещи:
"Не тръгвай още, постой още миг!"
Още само миг,
за да видиш онези очи,
които се отдалечават бавно.
Ала той продължава
своя път, пуфти локомотива...
Шумът отеква в главата
и си мислиш само:
"Кога отново ще тръгнеш на обратно"
Обръщаш поглед назад, зад стъклото
и опитваш се да видиш
сред тълпата онзи силует,
който сънуваш...
Виждаш усмивка и думи без звук,
върху устните четеш: "остани"
Ала късно е вече...
Влакът потеглил - не можеш да спреш.
Късно е вече да кажем "остани",
защото обърнахме си гръб.
А дали, ако се върна
ще ме прегърнеш отново,
с онази жар и страст
и в очите ти ще прочета
всичко онова, което не казваш на глас...
Изричаш само "липсваше ми"
и целуваш изтръпналите устни,
прегръщаш треперещото тяло,
зажадняло за твоите ръце...
Ала това са само мечти.
Някога може би отново
ще видя очите, в които
потъвах, в които
намерих толкова любов...
Ще срещна сърцето, което
ми показа, че и моето може още да обича...
Душата, която ме накара да се смея
и да вярвам...
Душа, толкова близка до мойта
Душа, която изгубих по пътя.
Някой ден... пак... може би...
"Не тръгвай още, постой още миг!"
Още само миг,
за да видиш онези очи,
които се отдалечават бавно.
Ала той продължава
своя път, пуфти локомотива...
Шумът отеква в главата
и си мислиш само:
"Кога отново ще тръгнеш на обратно"
Обръщаш поглед назад, зад стъклото
и опитваш се да видиш
сред тълпата онзи силует,
който сънуваш...
Виждаш усмивка и думи без звук,
върху устните четеш: "остани"
Ала късно е вече...
Влакът потеглил - не можеш да спреш.
Късно е вече да кажем "остани",
защото обърнахме си гръб.
А дали, ако се върна
ще ме прегърнеш отново,
с онази жар и страст
и в очите ти ще прочета
всичко онова, което не казваш на глас...
Изричаш само "липсваше ми"
и целуваш изтръпналите устни,
прегръщаш треперещото тяло,
зажадняло за твоите ръце...
Ала това са само мечти.
Някога може би отново
ще видя очите, в които
потъвах, в които
намерих толкова любов...
Ще срещна сърцето, което
ми показа, че и моето може още да обича...
Душата, която ме накара да се смея
и да вярвам...
Душа, толкова близка до мойта
Душа, която изгубих по пътя.
Някой ден... пак... може би...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Всички права запазени
