Още помня
Още помня мириса на вкъщи
и сутритите с аромат на чай,
и щастието, когато се прегръщаме.
И белезите, дето ми останаха.
Още помня обедното слънце
и колко светло беше в мойта стая.
И как мечтаех, тихо да замръкне.
А, всеки ден бе толкова безкраен.
Още помня залезите вечер
и колко радваше ме тъмнината.
А, само исках да ме няма вече.
Но, с всяко утро пак се съживявах.
Още помня мириса на вкъщи
и сутрините с аромат на чай.
Но, днес на снимка само ви прегръщам.
И ви помня, въпреки, че ви забравих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени
