Още си ме помни...
Лятото ме чака
в нашия потаен парк,
под салкъма бухнал
с аромати на пчелина,
камъните, пейката, К+И...
дуварът още си е там.
Ние сме заминали.
Сгушвам се – момиче съм,
ти пък си момчето
укротило в дланите
цвете пеперудено,
премаляло, диво.
Бавно се събличахме
и немирни бяхме,
днес защо сме луди…
Обещах ти, лято,
да се върна някога
под салкъма бял
с морето в пеещата стомна!
Първите ни букви
избелели сякаш са,
виж го ти – слънцето
още си ме помни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
