Още съм дете
Толкоз време, а пък не пораснах...
Косата ми започна да бледнее,
а поривите - лястовиче ято,
нагоре с лекота се реят.
Ръцете ми - уж вече уморени,
протягат се с безумна топлота,
улавят те, до болка те усещат
и сякаш шепнат ти: Ела!...
Обичала, долюбвала, линяла...
Така и не научих се на ред.
Но знам, че малко съм живяла,
за да порасна - още съм дете.
Косата ми започна да бледнее,
а поривите - лястовиче ято,
нагоре с лекота се реят.
Ръцете ми - уж вече уморени,
протягат се с безумна топлота,
улавят те, до болка те усещат
и сякаш шепнат ти: Ела!...
Обичала, долюбвала, линяла...
Така и не научих се на ред.
Но знам, че малко съм живяла,
за да порасна - още съм дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
