Още съм жива
Под удара на побеляващата нощ
се скита нейде нечие момиче.
Косите й се сплитат в пълнолуние.
Молитвите, отправени към небесата,
са стон на недовършена луна.
Очите ми все още плачат.
Косите безумни пилея във дните си.
Недописани стихове още срича
душата ми бледа!
Значи още съм жива!
Все още копнея!
се скита нейде нечие момиче.
Косите й се сплитат в пълнолуние.
Молитвите, отправени към небесата,
са стон на недовършена луна.
Очите ми все още плачат.
Косите безумни пилея във дните си.
Недописани стихове още срича
душата ми бледа!
Значи още съм жива!
Все още копнея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Всички права запазени
