26.04.2010 г., 10:47

Още (те искам)

1.4K 0 21

Още ли не си разбрал защо

така по теб сърцето ми лудува?

Още ли се чудиш от какво 

са думите, които нощем чуваш?

 

Още ли ме търсиш

във съня,

от който призори си тръгнах?

Още ли ми вярваш за това,

че повече не искам да се върна?

 

Значи не разбираш!

За какво

толкова се борих и надявах?

Истинска и искрена Любов

и силата във нея да повярвам!

 

Знам, че ме обичаш,

но дали

истински готов си с мен да тръгнеш;

вятъра да яхнеш,

да горчи,

бездната...

и мене да прегърнеш?

 

 

Вярваш ли ми?

Пътят е пред нас -

все за теб сърцето ми лудува!

Искам да се върна във съня -

 заедно със теб да го сънувам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бравооо, много обич, вълненията на една влюбена душа!
  • Не бързай!

    Капка по капка. Незримо.
    Не бързай да си ми Съдията!
    Във всяка капчица има
    прашинчица от Душата...

    Ще запали Небето щастлива звезда,
    а хоризонтът засвети ли в алено,
    вятър ще милва твойта коса...
    Усети ли как те погалих?!

    Зем.
  • Хареса ми стиха ти, Мартина!
  • Много влюбено и прочувствено! Да се сбъдне съня и живота ти също!
  • много силен текст!

    поезия!

    браво!


    6!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....