26.04.2010 г., 10:47

Още (те искам)

1.4K 0 21

Още ли не си разбрал защо

така по теб сърцето ми лудува?

Още ли се чудиш от какво 

са думите, които нощем чуваш?

 

Още ли ме търсиш

във съня,

от който призори си тръгнах?

Още ли ми вярваш за това,

че повече не искам да се върна?

 

Значи не разбираш!

За какво

толкова се борих и надявах?

Истинска и искрена Любов

и силата във нея да повярвам!

 

Знам, че ме обичаш,

но дали

истински готов си с мен да тръгнеш;

вятъра да яхнеш,

да горчи,

бездната...

и мене да прегърнеш?

 

 

Вярваш ли ми?

Пътят е пред нас -

все за теб сърцето ми лудува!

Искам да се върна във съня -

 заедно със теб да го сънувам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бравооо, много обич, вълненията на една влюбена душа!
  • Не бързай!

    Капка по капка. Незримо.
    Не бързай да си ми Съдията!
    Във всяка капчица има
    прашинчица от Душата...

    Ще запали Небето щастлива звезда,
    а хоризонтът засвети ли в алено,
    вятър ще милва твойта коса...
    Усети ли как те погалих?!

    Зем.
  • Хареса ми стиха ти, Мартина!
  • Много влюбено и прочувствено! Да се сбъдне съня и живота ти също!
  • много силен текст!

    поезия!

    браво!


    6!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...