26 апр. 2010 г., 10:47

Още (те искам)

1.4K 0 21

Още ли не си разбрал защо

така по теб сърцето ми лудува?

Още ли се чудиш от какво 

са думите, които нощем чуваш?

 

Още ли ме търсиш

във съня,

от който призори си тръгнах?

Още ли ми вярваш за това,

че повече не искам да се върна?

 

Значи не разбираш!

За какво

толкова се борих и надявах?

Истинска и искрена Любов

и силата във нея да повярвам!

 

Знам, че ме обичаш,

но дали

истински готов си с мен да тръгнеш;

вятъра да яхнеш,

да горчи,

бездната...

и мене да прегърнеш?

 

 

Вярваш ли ми?

Пътят е пред нас -

все за теб сърцето ми лудува!

Искам да се върна във съня -

 заедно със теб да го сънувам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бравооо, много обич, вълненията на една влюбена душа!
  • Не бързай!

    Капка по капка. Незримо.
    Не бързай да си ми Съдията!
    Във всяка капчица има
    прашинчица от Душата...

    Ще запали Небето щастлива звезда,
    а хоризонтът засвети ли в алено,
    вятър ще милва твойта коса...
    Усети ли как те погалих?!

    Зем.
  • Хареса ми стиха ти, Мартина!
  • Много влюбено и прочувствено! Да се сбъдне съня и живота ти също!
  • много силен текст!

    поезия!

    браво!


    6!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...