Още усещам парфюма ти
„Не ме оставяй пак сама да плача!" -
Мисля си, но не искам да го изрека.
Отиваш си! Потъваш ти в здрача
и знам, самотна ще е пак нощта...
Казваш ми: "Само за един ден.",
а как да го преживея без тебе?
Щом ти не си, любими, до мен,
бавно тече проклетото време!
Из стаята усещам парфюма ти още,
целувките, ласките усещам аз...
Спомням си нашите споделени нощи,
спомням си всяка минута и час!
Един ден без тебе! И аз се разболявам!
„Лигла" ще ми кажат! Знам това...
Но кажи ми как за миг да те забравя
и да се разсейвам с безсмислени неща?!
Парят по устните ми целувките отровни,
тръпки тялото побиват. Сякаш си до мен.
Как измъчват ме миражите лъжовни,
безнадеждно моля се вече да е ден!
Клепачите ми натежават, побеждава ме съня,
прегърнала възглавницата, заспивам,
а длани топли ме събуждат сутринта
и чувам: „Ето ме, Мила! Отново те имам!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© something else Всички права запазени
Обичайте се 
