21.02.2012 г., 19:40 ч.

Още за суетата 

  Поезия » Философска
1917 0 16

Навярно е различен,

или пък - зле скроен,

равнява се с Величия,

поне да бе... Доцент.

 

Та, казват, че е Бял,

не, не това за расите,

чух, дявол - неуспял,

в яда си замонашил се,

 

уж знаейки, че в мрак,

се хващали шараните,

понечил даже - с Грях,

но винаги провалял се!

 

Не щеш ли, зла Съдба,

разкрила му, че внасят се

сред ритмите – Слова,

а после... превъзнасят те,

 

в миг литваш - нов Икар,

над грижите, понесен си

и ставаш Дух, не – твар...

...А дяволчето песенно,

 

усмихнато в лукавост,

разбрало, че Човечето,

е кривнало от правото,

И всичко се повтаряло...

 

Как свършила пиесата?

Трудът не бил нахалост!

Виж - хората суетни са, 

подвластни на Махалото!

© Ангел Колев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??