Още за суетата
Навярно е различен,
или пък - зле скроен,
равнява се с Величия,
поне да бе... Доцент.
Та, казват, че е Бял,
не, не това за расите,
чух, дявол - неуспял,
в яда си замонашил се,
уж знаейки, че в мрак,
се хващали шараните,
понечил даже - с Грях,
но винаги провалял се!
Не щеш ли, зла Съдба,
разкрила му, че внасят се
сред ритмите – Слова,
а после... превъзнасят те,
в миг литваш - нов Икар,
над грижите, понесен си
и ставаш Дух, не – твар...
...А дяволчето песенно,
усмихнато в лукавост,
разбрало, че Човечето,
е кривнало от правото,
И всичко се повтаряло...
Как свършила пиесата?
Трудът не бил нахалост!
Виж - хората суетни са,
подвластни на Махалото!
© Ангел Колев All rights reserved.
