6.03.2009 г., 10:32

Осма степен по Рихтер

1.1K 0 21

 

„Вчера бях въглен,

днес съм факел,

утре пепел!...

                             Пожар...

 

Ти, любов,

ти си господар.

 

Най-страшната участ.

Душевен пожар!!!"

                        „Душевен пожар" - Безкомпромисен (Никой)

 

 

ОСМА СТЕПЕН ПО РИХТЕР

 

Казваш, че ме обичаш,

яздиш моя Пегас,

а юздите му

не във сплита

на слънцето,

а в писалката ми

държиш.

В лунни нощи

лудуваш,

две тела

стихийно трептят,

а след тях

не комети -

звезден прах.

Любовта ми

не е песен по ноти

в тесните ти

петолиния,

тя е огън,

буреносна магия,

кълбовидна мълния,

ураган.

Някой ден ще изригна

като вулкан,

като земетресение

осма степен -

ще помета

всичко

по пътя си.

Ако след мен оцелееш -

ще си Феникс,

възкръснал

от своя пожар.

 

            Вчера бях Обич,

            днес съм Раят.

            Утре ще бъда Ад!...

 

                        От себе си се спасявам!

                        И от твоя пожар...

 

 

 

 (Мотото ползвам със съгласието на автора.)

 

МУЗИКА>>>

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето сега те поздравявам(официално)!
    Казах ти - прекрасен е!
    Много съм благодарен, че си избрала мой стих за мото( и даже горд със себе си )!
    Ники
  • Весела, осма по Рихтер е много! За България го няма и в прогнозите, май , но осма степен плюс пожар е сериозна работа!
  • страхотия си...и красива и опасна...
    с много обич, те прегръщам.
  • Вчера бях Обич,
    днес съм Раят.
    Утре ще бъда Ад!...

    От себе си се спасявам!
    И от твоя пожар...

    Явно Си!*

  • Комплименти за силата, Веси! Жалко че Безкомпромисен още не те е поздравил Затегнете здраво коланите, че осма по Рихтер не е шега!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...