6.03.2009 г., 10:32

Осма степен по Рихтер

1.1K 0 21

 

„Вчера бях въглен,

днес съм факел,

утре пепел!...

                             Пожар...

 

Ти, любов,

ти си господар.

 

Най-страшната участ.

Душевен пожар!!!"

                        „Душевен пожар" - Безкомпромисен (Никой)

 

 

ОСМА СТЕПЕН ПО РИХТЕР

 

Казваш, че ме обичаш,

яздиш моя Пегас,

а юздите му

не във сплита

на слънцето,

а в писалката ми

държиш.

В лунни нощи

лудуваш,

две тела

стихийно трептят,

а след тях

не комети -

звезден прах.

Любовта ми

не е песен по ноти

в тесните ти

петолиния,

тя е огън,

буреносна магия,

кълбовидна мълния,

ураган.

Някой ден ще изригна

като вулкан,

като земетресение

осма степен -

ще помета

всичко

по пътя си.

Ако след мен оцелееш -

ще си Феникс,

възкръснал

от своя пожар.

 

            Вчера бях Обич,

            днес съм Раят.

            Утре ще бъда Ад!...

 

                        От себе си се спасявам!

                        И от твоя пожар...

 

 

 

 (Мотото ползвам със съгласието на автора.)

 

МУЗИКА>>>

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето сега те поздравявам(официално)!
    Казах ти - прекрасен е!
    Много съм благодарен, че си избрала мой стих за мото( и даже горд със себе си )!
    Ники
  • Весела, осма по Рихтер е много! За България го няма и в прогнозите, май , но осма степен плюс пожар е сериозна работа!
  • страхотия си...и красива и опасна...
    с много обич, те прегръщам.
  • Вчера бях Обич,
    днес съм Раят.
    Утре ще бъда Ад!...

    От себе си се спасявам!
    И от твоя пожар...

    Явно Си!*

  • Комплименти за силата, Веси! Жалко че Безкомпромисен още не те е поздравил Затегнете здраво коланите, че осма по Рихтер не е шега!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...