8.03.2012 г., 20:54

Осмомартенски поздрав

1.2K 0 3

Честит празник, дами!

Жената е

Отговорност е да си жена.
Блага Димитрова

Жената прекрасна е цяла вселена,
съзвездие ярко от ярки звезди,
от свежест и прелест – за полет родена –
сияние светло на светли мечти.
И тя е загадка, и ребус заплетен
с променливи много, с въпроси безброй.
Ту трепетен полъх – възторжена песен,
ту есен дъждовна, ту летният зной.
И поглед сияен, и леденоскрежен,
и лунният блясък в сребристи лъчи,
де волно струи се от взора премрежен
на девствено чисти, невинни очи.
Е избликът огнен на утрото ранно,
и слънчев отблясък във златни вълни,
ухание нежно, ухание сладко
е в лунните нощи на свежи треви.
Ту дръзка, ту кротка кат` ангел невинен.
Русалка със алено златни коси,
по лунни пътеки, де с порив ефирен
се рее над сребърно бели води.
Душата ù светла копнее за нежност
и нейното нежно голямо сърце
е крепка опора във сила и волност
на ужким коравите мъжки ръце.
Жената любима, съпруга и майка
е цяла вселена от блян и мечти,
крайъгълен камък на всяка постройка, 
в основи положен на яки стени.
И тя е магия, магия вълшебна,
призвана да бъде опора и зов.
За бъдното благо на рожбата свидна
тя всичко би дала, и своя живот.
Съдба е да бъде чаровна и мила,

ухание сладко на майския цвят,
да бъде надежда, усмивката дивна,
да грее и стопля студения свят.
И вдъхновения безкрайно да дава,
да буди и пали, да вечно крепи
и себе си щедро навек да раздава,
тревожно над рожбите свидни да бди...
И тази ми песничка бледа да бъде,
от мене сърдечен и искрен поклон,
от мене... и нека навеки пребъде
грижовна и свята, и свежа кат` плод…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...