21.01.2012 г., 4:37

Особена притча

864 0 0

Особена притча  

В града ни, прастар Вавилон
- лес от артерии, крепости и кули-акули,
бродят с костюми Versace в макиажна навалица
лиси муцуни, вълци с агнета и пъстропери пауни.
А! Ето я Малката – без шапка червена,
с боди и джинси, наперено стъпваща под нимба от шик,
след питката тръгнала, нали му е времето
да си намери вълчо, богат и красив.
Мецаните, сенки от сценки,
гринговци от приказни ери,
 вече са аут . Ресто. Не струват.
 Седят си в хралупите, плетат си дантелите
 и нижат се дупки от глад и от студ.
Вълкът от гората над чаша абсент
си спомня с овехтяла носталгия,
когато бил е фолклорен агент,
а днес със ловеца пият до последния цент
и се унасят в алкохолна летаргия.
Малки порчета с очи ококорени
в кожи еко и с бравурен апломб
щъкат из ларгото градско нагоре-надолу –
чакат парите на тати или да им падне от Щатите
лъвският дял от имота на  някой вуйчо милионер.
Разни бивши, нине  пооскубани ярки и гащати петли,
позагубили блясъка си, но не и ищахите,
гледат в небето и стъпват напето –
белким нещо им падне в серкмето.
Всякакви козиняви, пернати, опашати и клепоухи
населяват лесистия наш моден салон –
(Алеко, прости, но по-лицемерно надути
едва ли е имало от този наш Вавилон).
... Та, малка девице, дете на града зоопарк,
приспи си мечтите, затули си очите  и разбери –
да остане човешкото, въпреки стадото,
няма как. Еволюираме скотски, неспиращо:
окопитено, опашато и окозинващо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...