Остана ми...
От днес не ще изпитвам вече
ни ласка, ни любов, ни страст,
така съдбата ме обрече
останах само гняв и страх.
Остана ми измъчена душа
от толкоз прошки изтощена
и знам в това, че не греша
дали ще бъде опростена.
Остана ми простреляно сърце,
като мишена на добър стрелец,
от коварни, нечии ръце
на ловък, обигран душекрадец.
Останаха и чувства неразбрани,
не галени ръце и плът
празни, като рафтове обрани
на някогашен, райски кът.
И днес за всичко се заплаща
а аз прескъпо изплатих
с парченца от душата се отплащах
и докрай, докрай я провалих.
Какво все още ми остана...
се питате сега, нали
ами нещо скъпо- постоянство
и то навярно ме крепи.
И вярата, частицата от Бога
тя винаги е в мен, като кумир
със нея да си върна мога
целият духовен мир.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
