26.03.2020 г., 18:00 ч.

Останах в песента на утротo... 

  Поезия » Любовна
978 6 10

Залъгвах се,

че още съм ти нужна

извън матрицата на твоя сън.

Така и не преминах

сѝнора на слънцето,

в най-влюбения земен път.

Но знай,

останах в песента на утрото

и в пролетния топъл лъч.

И в онзи миг –

трапчинка лудост,

избистрил сенките на твоя сън.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??