Mar 26, 2020, 6:00 PM
Останах в песента на утротo...
Залъгвах се,
че още съм ти нужна
извън матрицата на твоя сън.
Така и не преминах
сѝнора на слънцето,
в най-влюбения земен път.
Но знай,
останах в песента на утрото
и в пролетния топъл лъч.
И в онзи миг –
трапчинка лудост,
избистрил сенките на твоя сън.
© Дочка Г All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Албена, Иван, моите искрени благодарности за позитивните мисли!
-
Харесва ми! Поздравления!
-
Много нежно, Доче!
-
Светла, Дочка, Красимира, благодаря ви. Пролетна прегръдка от мен.
-
Приятно стихче...
Деликатна, както винаги...
Доче... 🌹
Пиши по - често... -
"трапчинка лудост" - белег за наричане
и повод да останеш в нечий сън.
Поздравления, Адаш! -
-
Благодаря Ви много, Силвия, Дени, Ангелче. Радост е, че отново сте тук. Сърдечни благодарности и на всички, поставили текста в „Любими”!
-
Хубаво
-
Красиво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
