Mar 26, 2020, 6:00 PM

Останах в песента на утротo... 

  Poetry » Love
982 6 10

Залъгвах се,

че още съм ти нужна

извън матрицата на твоя сън.

Така и не преминах

сѝнора на слънцето,

в най-влюбения земен път.

Но знай,

останах в песента на утрото

и в пролетния топъл лъч.

И в онзи миг –

трапчинка лудост,

избистрил сенките на твоя сън.

© Дочка Г All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??