Останаха само писмата ти
Останаха само писмата ти.
Като надгробни камъни стоят.
Напомнят за делата ти...
Обрекли сърцето на смърт.
Из гробницата от слова,
търсеща живот се скитам.
Колко невъзможно е сега,
колко страшно да дишам.
Вървя... и надписи чета...
Във вихъра от въжделения.
Раздират късчета от любовта,
засипали последната алея.
Само писмата ти останаха.
Нямам и искра да ги запаля.
Те дълго душата ми палиха.
Остана в сълзи да ги удавя.
Когато дойдеш вместо тях,
не ще откриеш нищо свое.
Огън от сълзите ражда прах,
забравил, че била съм твоя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
