Останаха само писмата ти
Останаха само писмата ти.
Като надгробни камъни стоят.
Напомнят за делата ти...
Обрекли сърцето на смърт.
Из гробницата от слова,
търсеща живот се скитам.
Колко невъзможно е сега,
колко страшно да дишам.
Вървя... и надписи чета...
Във вихъра от въжделения.
Раздират късчета от любовта,
засипали последната алея.
Само писмата ти останаха.
Нямам и искра да ги запаля.
Те дълго душата ми палиха.
Остана в сълзи да ги удавя.
Когато дойдеш вместо тях,
не ще откриеш нищо свое.
Огън от сълзите ражда прах,
забравил, че била съм твоя...
© Даниела All rights reserved.
