10.03.2004 г., 15:21 ч.

Остани 

  Поезия
1937 0 5

Остани

Отново душата ми стене...
...уви
От твоето гръмко мълчание

Във сивите делнични нощи...
и дни,
Унило търсим ний упование

Ще се върнеш ти някой ден,
може би...
Не очаквай от мен порицание.

Всеки ден ще те чакам,
дори,
Ще направя ритуал, заклинание.

Ти си тук, но сърцето го няма
Боли...
Не това беше мойто желание.

Ти си тръгваш? Недей !
Остани !
Дай ми капка от твойто сияние.

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Гласувам с 6, нищо че не разбирам грам от поезия. Просто ми харесва.
  • малко коментари и само 4 гласа ето ти и моя прекрасно е
  • гласувам с 6.
  • Доста оригинално е замислено. Приятно и леко се чете.Би могло да се оглади,но и така върви. Гласувам с 6 поради липса на междинна оценка.
  • Стилово е доста интересно, но като изпълнение би могло малко да се оглади. Гласувам с 5 с надеждата следващия път да гласувам с 6.
Предложения
: ??:??