29.04.2017 г., 10:40 ч.

Остани 

  Поезия » Любовна
765 2 2

А какво ли би станало, ако за миг щастие получа.

И в прегръдката ти любяща, топло да се сгуша. 

Навън дъждовно е, студено, но в тази ласка слънцето намирам.

Сгрява моята душа и разтапя всички ледове.

Засмяна и наивна в твоите ръце мятам се отново аз.

Сърцето си ти давам и се моля всеки ден на господ "остани".

Ала молитвите ми тъй искрени, явно никой не бе чул и леглото ми самотно, празно, също като моята душа, търси твоите извивки и те моли остани.

Сълза подир сълза, душата ми се не ломи.

И празното легло на спомени и разбирателство, сега напомня ми,

че накрая на деня ще лягам пак сама, и щастие ще намеря,

но нивга няма да се доверя така.

© Nati Petkova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??