Остани
А какво ли би станало, ако за миг щастие получа.
И в прегръдката ти любяща, топло да се сгуша.
Навън дъждовно е, студено, но в тази ласка слънцето намирам.
Сгрява моята душа и разтапя всички ледове.
Засмяна и наивна в твоите ръце мятам се отново аз.
Сърцето си ти давам и се моля всеки ден на господ "остани".
Ала молитвите ми тъй искрени, явно никой не бе чул и леглото ми самотно, празно, също като моята душа, търси твоите извивки и те моли остани.
Сълза подир сълза, душата ми се не ломи.
И празното легло на спомени и разбирателство, сега напомня ми,
че накрая на деня ще лягам пак сама, и щастие ще намеря,
но нивга няма да се доверя така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nati Petkova Всички права запазени
