14.11.2020 г., 1:41

Остани

551 1 0

Понякога, да чувстваш всичко

е също толкова гадно,

колкото да не чувстваш изобщо...

Мислите ми ме побъркват.

Искам те до мен.

Веднага.

Завинаги.

Бъди с мен.

Ела. Остани.

Не ме пускай.

Хвани ме за ръката и кажи,

че оставаме тук завинаги.
Погледни ме.

Достатъчно е да разбера...

че ме обичаш...

че си ме настанил в сърцето си,

в най-специалното място

и ме пазиш там

далеч от всичко лошо.
Погледни ме...

Достатъчно е

да се почувствам в безопасност.
Ела...

Остани с мен. Завинаги

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звездилина Видева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...