Остани
И пак е лято с жарки дни,
и пак понякога вали,
и пак деца безспир играят вън,
и пак се чува весел звън.
Повтарящ миг, за бога, спри,
къде отлиташ с твоите искри,
нима е хубаво да бъдеш сам,
леда разчупил в моя блян.
И все летиш наяве и насън,
и сякаш с шапка "невидимка" си
извил дъга от чудни цветове -
като щастлив - по-щастлив човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
