И пак е лято с жарки дни,
и пак понякога вали,
и пак деца безспир играят вън,
и пак се чува весел звън.
Повтарящ миг, за бога, спри,
къде отлиташ с твоите искри,
нима е хубаво да бъдеш сам,
леда разчупил в моя блян.
И все летиш наяве и насън,
и сякаш с шапка "невидимка" си
извил дъга от чудни цветове -
като щастлив - по-щастлив човек.
© Мариола Томова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
