тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Jul 8, 2010, 11:56 AM

Остани 

  Poetry » Phylosophy
502 0 2

И пак е лято с жарки дни,

и пак понякога  вали,

и пак деца безспир играят вън,

и пак се чува весел звън.

 

Повтарящ миг, за бога, спри,

къде отлиташ с твоите искри,

нима е хубаво да бъдеш сам,

леда разчупил в моя блян.

 

И все летиш наяве и насън,

и сякаш с шапка "невидимка" си

извил дъга от чудни цветове -

като щастлив - по-щастлив човек.

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??