И пак е лято с жарки дни,
и пак понякога вали,
и пак деца безспир играят вън,
и пак се чува весел звън.
Повтарящ миг, за бога, спри,
къде отлиташ с твоите искри,
нима е хубаво да бъдеш сам,
леда разчупил в моя блян.
И все летиш наяве и насън,
и сякаш с шапка "невидимка" си
извил дъга от чудни цветове -
като щастлив - по-щастлив човек.
© Мариола Томова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
