17.01.2007 г., 13:56

Остани ...

783 0 6

Остани тази вечер с мен.. Не мога да те изтръгна от ума си. Освободи ме от напрежението. Почувствай желанието ми. Остани и не си отивай вече. Нужда - каприз? Всичко за всичко! Болка, гняв, омраза?! Забрави... Има само "тук" и "сега". Тук сме ти и аз, а сега е най-върховния момент, защото решаваш... избираш... Оставаш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • София, хората дори и най-близките понякога се страхуват да си казват много неща. Познавам такива, които не знаят да общуват за нищо, освен за дребни клюки и битовизми. Поздрави още веднъж!!!
  • Бени, просто периода и вдъхновението са различни. Творчеството отразява моментната ни емоция както казва сестра ми:"ти си във всяко едно твое стихотворение.навсякъде си ти." щом пишеш, ти раждаш една своя рожба-кръв от кръвта ти
  • Мерси много Христо, понякога точно заради тези думи хората бягат,защото се страхуват да се отдадат на емоцията и импулса. Не мислиш ли?
  • "решаваш...
    избираш...
    Оставаш!"

    Хубав стих! Поздрав!
  • Аз бих останал завинаги. Чудесен стих, София!!!
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...