Jan 17, 2007, 1:56 PM

Остани ...

  Poetry
780 0 6

Остани тази вечер с мен.. Не мога да те изтръгна от ума си. Освободи ме от напрежението. Почувствай желанието ми. Остани и не си отивай вече. Нужда - каприз? Всичко за всичко! Болка, гняв, омраза?! Забрави... Има само "тук" и "сега". Тук сме ти и аз, а сега е най-върховния момент, защото решаваш... избираш... Оставаш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

  • София, хората дори и най-близките понякога се страхуват да си казват много неща. Познавам такива, които не знаят да общуват за нищо, освен за дребни клюки и битовизми. Поздрави още веднъж!!!
  • Бени, просто периода и вдъхновението са различни. Творчеството отразява моментната ни емоция както казва сестра ми:"ти си във всяко едно твое стихотворение.навсякъде си ти." щом пишеш, ти раждаш една своя рожба-кръв от кръвта ти
  • Мерси много Христо, понякога точно заради тези думи хората бягат,защото се страхуват да се отдадат на емоцията и импулса. Не мислиш ли?
  • "решаваш...
    избираш...
    Оставаш!"

    Хубав стих! Поздрав!
  • Аз бих останал завинаги. Чудесен стих, София!!!
    Поздрави!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...