17 янв. 2007 г., 13:56

Остани ...

785 0 6

Остани тази вечер с мен.. Не мога да те изтръгна от ума си. Освободи ме от напрежението. Почувствай желанието ми. Остани и не си отивай вече. Нужда - каприз? Всичко за всичко! Болка, гняв, омраза?! Забрави... Има само "тук" и "сега". Тук сме ти и аз, а сега е най-върховния момент, защото решаваш... избираш... Оставаш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • София, хората дори и най-близките понякога се страхуват да си казват много неща. Познавам такива, които не знаят да общуват за нищо, освен за дребни клюки и битовизми. Поздрави още веднъж!!!
  • Бени, просто периода и вдъхновението са различни. Творчеството отразява моментната ни емоция както казва сестра ми:"ти си във всяко едно твое стихотворение.навсякъде си ти." щом пишеш, ти раждаш една своя рожба-кръв от кръвта ти
  • Мерси много Христо, понякога точно заради тези думи хората бягат,защото се страхуват да се отдадат на емоцията и импулса. Не мислиш ли?
  • "решаваш...
    избираш...
    Оставаш!"

    Хубав стих! Поздрав!
  • Аз бих останал завинаги. Чудесен стих, София!!!
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...