28.12.2008 г., 17:17

Остани

711 0 3

Ще видиш кървава сълза

Стича се по моето лице

След нея пада още една

Отронена от разбито сърце

 

Ще чуеш моя глас в тишината

Търсещ отговор в нощта

Мрак покрива ми само душата

И облива я в самота

 

Ще протягам към теб ръце

Но ще изчезваш щом те докосна

И над мен вече няма небе

Нямам сетива които да изостря

 

Ще разбереш ли колко ще ме боли

Как ще умра без теб сам

Ако някога от живота ми си тръгнеш ти

Оставиш ме в сълзи облян

 

Ще запаля и звездите за твоята красота

Ще накарам слънцето за теб да грее

И лунната светлина ще ни озари с топлина

А вятърът в твоите уши ще запее

 

Ще те обвия с моите ръце

За да събудя в теб деня

Ще целуна твоето лице

За да останеш с мен и през нощта

 

Остани със мен и моля те разбери

Любовта е истина както и сълзите

Не бягай спри се и ме погледни

Повярвай само в мен и във мечтите

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...