Dec 28, 2008, 5:17 PM

Остани

  Poetry
712 0 3

Ще видиш кървава сълза

Стича се по моето лице

След нея пада още една

Отронена от разбито сърце

 

Ще чуеш моя глас в тишината

Търсещ отговор в нощта

Мрак покрива ми само душата

И облива я в самота

 

Ще протягам към теб ръце

Но ще изчезваш щом те докосна

И над мен вече няма небе

Нямам сетива които да изостря

 

Ще разбереш ли колко ще ме боли

Как ще умра без теб сам

Ако някога от живота ми си тръгнеш ти

Оставиш ме в сълзи облян

 

Ще запаля и звездите за твоята красота

Ще накарам слънцето за теб да грее

И лунната светлина ще ни озари с топлина

А вятърът в твоите уши ще запее

 

Ще те обвия с моите ръце

За да събудя в теб деня

Ще целуна твоето лице

За да останеш с мен и през нощта

 

Остани със мен и моля те разбери

Любовта е истина както и сълзите

Не бягай спри се и ме погледни

Повярвай само в мен и във мечтите

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...