Остани
Стопи се светлината в очите ти,
просълзена от нощния мрак!
Докъде ли ще стигнем, не питахме –
ала как да се върнем назад?!
Осъзнахме: ще плащаме двамата
всяка грешчица обща вина,
за да бъдем отново пак заедно...
Но не можем на всяка цена!
Затова, че свързва ни истински
с топлотата си наша любов!
И да има сълзи недописани,
остани – не си тръгвай, любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
