Стопи се светлината в очите ти,
просълзена от нощния мрак!
Докъде ли ще стигнем, не питахме –
ала как да се върнем назад?!
Осъзнахме: ще плащаме двамата
всяка грешчица обща вина,
за да бъдем отново пак заедно...
Но не можем на всяка цена!
Затова, че свързва ни истински
с топлотата си наша любов!
И да има сълзи недописани,
остани – не си тръгвай, любов!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
