Стопи се светлината в очите ти,
просълзена от нощния мрак!
Докъде ли ще стигнем, не питахме –
ала как да се върнем назад?!
Осъзнахме: ще плащаме двамата
всяка грешчица обща вина,
за да бъдем отново пак заедно...
Но не можем на всяка цена!
Затова, че свързва ни истински
с топлотата си наша любов!
И да има сълзи недописани,
остани – не си тръгвай, любов!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
