27.02.2009 г., 18:09

Остани

1K 0 4

Къде изчезваш без посока?

Къде отиваш да се скиташ?

Нарани ме - да!... дълбоко,

но не мисля, че умирам...

 

Къде изчезваш? - осъзнай се!

Вече спря дотук...

постой и след това върви си,

откъдето пое този път.

 

Върви си, аз го виждам,

там зад хълма чака те и той,

но... още малко ти постой...

Поспри се...

                  ... или пък не...

стигни зад последния завой...

а след това - завинаги ВЪРНИ СЕ!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...