Feb 27, 2009, 6:09 PM

Остани

Poetry » Love

1K 0 4

Къде изчезваш без посока?

Къде отиваш да се скиташ?

Нарани ме - да!... дълбоко,

но не мисля, че умирам...

Къде изчезваш? - осъзнай се!

Вече спря дотук...

постой и след това върви си,

откъдето пое този път.

Върви си, аз го виждам,

там зад хълма чака те и той,

но... още малко ти постой...

Поспри се...

... или пък не...

стигни зад последния завой...

а след това - завинаги ВЪРНИ СЕ!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

нимфа (Христина Леонска)

мн е объркано ... трябва да се поиспипа

2009-02-28T11:41:25+02:00
stelani2009 (Стела Раденкова)

Не моли за любов.Това не се проси.

2009-02-27T23:32:59+02:00
maistora (Красимир Тенев)

Дасе пишат сонети не е шега.Не бях виждал до сега начупен стих в сонет.

2009-02-27T18:41:39+02:00
love_dove (Надежда)

не го завръщай ти...ако те обича ще се върне

2009-02-27T18:15:39+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0