Остани!
Спри да вярваш във това,
че отидеш ли си, бързо ще спре да боли...
мъка, сълзи... ден-два...
и на третия ще се усмихна! Дали!?
Не, няма да боли! Ужасно много ще боли!
И дълго ще е празно в мене,
никой няма очите да целува, както ти,
ще горчи усмивката, щом не е за тебе!
Косите ще отрежа, ще полудея...
мъката ми не ще да свърши скоро,
и да поискам със земята да се слея,
пак ще ме болиш, отново и отново...
Остани... не ме наказвай с този бич!
Не искай да ме видиш в бездната дълбока,
в сърцето си за тебе имам обич,
поне за още сто живота!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
