12.03.2019 г., 8:30

Остани Човек

486 4 7

Човек си има път, постлан за него –

посока, цел, жадувана мечта.

Не ти е нужно грандоманско Его,

приемай смело своята съдба.

 

Повярвай си – клише е, но е вярно,

не давай другите да те сломят.

Да имаш мяра – истински е важно,

да пазиш в тебе сила, топлина.

 

Бъди такъв, какъвто си създаден,

опитвай да разбираш този свят.

И винаги за любопитство жаден,

отпивай в глътки сочния му плод.

 

Не се бои, уроците ще дойдат,

за всеки идва вододелен час.

Върши дела – красиви и достойни,

макар нелесно в тоя Земен Бяс!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви - Ели, Милко, Алиса, Роси, Иван, Дари, Наде, Иржи! Поздрави!
  • Наслада са твоите стихове,Данаиле-и че са построени перфектно и че имат съдържание,което винаги има и зов и послание.....Адмирации!
  • Така е, Дани! Най-важното е да не изневериш...На себе си.
  • Всички сме родени под щастлива звезда - Витлеемската, но не всички следват звездата си
  • Харесва ми! Идваме на този свят с мисия. Нужно е да я приемем такава, каквато ни е отредила съдбата. "Бъди такъв, какъвто си създаден," И "Върши дела – красиви и достойни".
    Поздравления, Данаил!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...