Остани... любов
Не си отивай никога, любов.
Намерих те и здраво те прегърнах.
Дали дочух случайно твоя зов
или нарочно някъде те зърнах?
Не си отивай, ако през деня
загубя те във делничния ритъм.
Ще те очаквам с трепет през нощта,
за теб в съня си трескаво ще питам.
Не си отивай, даже да боли,
когато някой се намеси между двама.
Хвани ръката ми по-здраво и тръгни,
избра ме да съм твоя първа дама.
Не си отивай, ако вместо нежност
те лъхне студ от моите очи.
Аз пак ще търся твоята безбрежност
и до последно ще те моля... остани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Георгиева Всички права запазени
