Остани в мойте мисли като миг несъбуден
и докосвай със пръсти - всяка нощ любовта,
остани във съня ми болка с дъх пеперуден
и рисувай в ума ми с нощен прах утринта.
Остани във сърцето нежен пулс от циклами
и разнасяй в душата, свойте пъстри мечти,
остани като милост, като нежно ухание,
като слънчев отблясък в топли женски очи.
Остани като цвят от прекрасна картина,
нарисувана с нежност от детски ръце,
като сянка на птица, пяла в нощна градина,
като стон във гърдите, но от друго сърце.
Остани като спомен от нощта ни безумна,
разгоряла пожари - в две нежни очи,
като полъх на вятър от вечер безлунна.
Там... в дъжда по лицето ù... там остани...
© Чавдар Всички права запазени