Остарях неусетно почти
Остарях толкова много.
Неусетно почти.
Живота сграбчи ме.
Надяна ми окова.
И в своите клещи ме държи.
Косите ми побеляха,
а уж било на късмет.
Не, това е мъка голяма -
поболях се по теб.
Бръчки около очите ми има.
Постоянно да се мръщя,
да плача без глас.
А сърцето ти е като гума -
взема и изтрива ненужото.
Нима това бях аз?
Ръцете ми са уморени,
вярвящо да се молят на теб.
Устните са ми изтощени,
да копнеят да бъдат докосвани от теб.
И аз се уморих.
Изчезнах.
Свих се.
Заприличах на сянка -
без душа.
Ето, отново принизих се.
Да пиша стихове за теб
и любовта.
03 г.
Неусетно почти.
Живота сграбчи ме.
Надяна ми окова.
И в своите клещи ме държи.
Косите ми побеляха,
а уж било на късмет.
Не, това е мъка голяма -
поболях се по теб.
Бръчки около очите ми има.
Постоянно да се мръщя,
да плача без глас.
А сърцето ти е като гума -
взема и изтрива ненужото.
Нима това бях аз?
Ръцете ми са уморени,
вярвящо да се молят на теб.
Устните са ми изтощени,
да копнеят да бъдат докосвани от теб.
И аз се уморих.
Изчезнах.
Свих се.
Заприличах на сянка -
без душа.
Ето, отново принизих се.
Да пиша стихове за теб
и любовта.
03 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
Хехе млада си още да мислиш за старост!!!
