Остарял ли си, Боже?
Вдъхновено, може би, от многото такива стихотворения.
Ти си много високо. Притежаваш небето,
а ми даваш живот, като земна отсрочка.
И защо ли се мъча да ти видя лицето?
Аз съм малка пред теб. И приличам на точка.
Изморих се душа да оставям по пътя си
и на гръб страхове и земя да си нося.
А пък ти, като мен добротата ти скътал си.
Да ти дам ли очи, да ме видиш най-после?
Знам, че можеш да бъдеш баща на детето си.
Аз не съм изоставена тук по случайност.
И духът ми е твой. Ненавиждам сърцето си,
дето днес е способно на толкова вярност.
Ако искаш и стълба до небето ще сложа.
Не умея във църкви за теб да се кръстя.
Заболя ли те нещо? Остарял ли си, Боже?
Аз те чакам във мен.
За да спра да те търся!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
