gogata622 (Георги Иванов)
548 108
17.10.2017 г., 23:44 ч.

Остаряла любов 

  Поезия » Любовна
472 3 5

Остаряла любов

 

Недей да ровиш в миналото ти 
защото там остана любовта ни
и нявгашният огън не гори
тъй, както бе горял във младостта ни!

Недей да ровиш ти във пепелта,
отдавна топлина във нея няма!
Изстинала е вече и жарта
която топлеше ни с тебе двама.

Годините минават, ден след ден
сърцата ни са вече уморени.
Дали при теб е както и при мен?
От времето дали сме променени?

Споменът в душата ми тежи
и ще боли на дните ми до края!
Не съм забравил твоите очи!
Ще мога ли дори за миг? Не зная!

Ръцете ти не съм забравил аз
които със любов ме надариха
и ме подкрепяха във труден час,
а днес във миналото те се скриха!

Сега ще ме попиташ: на къде?
Ами не знам! Ще продължа нататък
докато нейде времето ме спре!
Животът е прекрасен, но е кратък!

И ти не спирай, просто продължи!
Върви напред, назад не се обръщай!
Спомена в Албума затвори
в миналото ти не се завръщай

защото част от теб ще бъде там
с надеждите, със любовта, с мечтите!
Човек със спомена е вечно сам,
и вечно сам остава със сълзите!


17.10.2017г.

 

© Георги Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво! Стихът се лее искрено и леко.Поздрави!
  • Поздравления...!*
  • Много красиво, Гога! Поздравления!
  • Добре написано и изключително истинно! Поздрав!
  • Красиво и объркващо. Да. Времето променя всичко. Даже и любовта. Но, не се заблуждавай, че пепелта е мъртва любов. Пепелта е изгорели спомени! На тях сте се топлили. Няма как да е студена, защото с присъствието си сте подхранвали жарта. Не жали за спомените. Старите тела не могат да понесат буйните страсти. Животът си знае работата. Поздрав!
Предложения
: ??:??