Остаряла любов
Остаряла любов
Недей да ровиш в миналото ти
защото там остана любовта ни
и нявгашният огън не гори
тъй, както бе горял във младостта ни!
Недей да ровиш ти във пепелта,
отдавна топлина във нея няма!
Изстинала е вече и жарта
която топлеше ни с тебе двама.
Годините минават, ден след ден
сърцата ни са вече уморени.
Дали при теб е както и при мен?
От времето дали сме променени?
Споменът в душата ми тежи
и ще боли на дните ми до края!
Не съм забравил твоите очи!
Ще мога ли дори за миг? Не зная!
Ръцете ти не съм забравил аз
които със любов ме надариха
и ме подкрепяха във труден час,
а днес във миналото те се скриха!
Сега ще ме попиташ: на къде?
Ами не знам! Ще продължа нататък
докато нейде времето ме спре!
Животът е прекрасен, но е кратък!
И ти не спирай, просто продължи!
Върви напред, назад не се обръщай!
Спомена в Албума затвори
в миналото ти не се завръщай
защото част от теб ще бъде там
с надеждите, със любовта, с мечтите!
Човек със спомена е вечно сам,
и вечно сам остава със сълзите!
17.10.2017г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
