Остарявам яваш (бавно)
Направих с ужас аз откритие
за промени в моето развитие:
от главата падат ми косите,
а расте в носа ми и в ушите.
Не мога да пикая вече,
ех, като преди далече.
Затова пък със очите
надалеко гледам висините.
Нямам нужда аз от гребен –
диоптър веч ми е потребен.
Да викна, иде ми, като поета:
-,,О, време спри...”
промяната проклета!
Защо със мен се подиграваш?
А времето отвърна с ехо:
- Остаряваш... яваш... яваш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Добрев Всички права запазени
